Любовта ме целува
и после,
проявява се тихо във мен,
най-невъзможното чувство
и ме чопли
всяка нощ, всеки ден.
Тягостно сладко
като юлската жега
и безбрежно
като снежната гръд.
Хем ми казва, че няма утеха,
хем през бездната сочи ми път.
И погубена аз съм
във тази
невъзможна двойна игра.
Любовта ме целуна
и каза:
"Тук съм... с теб... във нощта..."