автор: iony_ada

В нощта на Коледа зимно-оловното небе мълчи
от дирите на самолети разчертано
на пътища разнопосочни
към чужди светове необозрими.

Ти търсиш в другите жени
от моя свят частици пъстроцветни,
за да не те боли по пътя ти далечен
от избеляващия спомен за неслучване.

В мига, във който излетиш,
аз ще заспя най-дългия си сън,
сънувайки как рея се високо във лятно-сини небеса,
съблякла сивотата и измила от душата си тъгата с цвят на тъмнина.