автор: Deida

Жива радост, важна, нежна,
обла, топла и добра.
Във очите й поглеждам,
И преди да ги приспя,
прекатурват хоризонти,
скачат, смеят се, летят.
Образуват нови ноти
и се учат да туптят,
и се сливат с ветровете,
и понякога, насън,
се римуват с цветовете
и се случват все навън.
Все оттам насам изгряват,
обуздават вечността,
струни трепват и запяват
и се сливат в красота,
и обичат да рисуват
чудни, медени мечти,
да играят, да кротуват,
да не питат знаем ли;
Да откриват диаманти,
да даряват светове,
да не мислят за поанта
и да чуват брегове.
Откогато, дотогава
да извличат същността,
да излъчват и да шават,
и да раждат смелостта.
Да говорят, сякаш пеят,
да се случват в любовта,
да виреят и да греят,
и да бъдат светлина.
За да бдят над времената,
да познават цялостта,
да докосват истината,
да умеят висота.
Да почувстват, да прославят,
да се къпят в свобода,
във небето да създават
златносветеща звезда.
На земята щом се спускат
мъдри, с Божа благодат,
те във всичките изкуства
ще сполучват да творят.
Ще ни водят, ще ни учат,
ще ни вплитат в кръговрат
и в душите на децата
до безкрай ще се светят.
И намирайки, ще търсят,
и бленувайки, ще бдят,
и почивайки, ще бързат,
ще са ден, и цел, и път.
Гъвкавост във здравината;
Чистота във всичкостта;
Топлина във тъмнината;
Сила в несигурността.