автор: pavlinag

Прибързано ти обещах промяна,
но всъщност то е неизбежно -
все още те обичам и оставам
да чакам да си спомниш, че си нежен.

Жестоко ми се струва да се вричам,
че ще запазя чинно разстояние.
Ти си във мен и като бяло слънце
във слънчевия сплит прегаряш ме.

А как боли от необичане!
Ти тръгна и със теб си тръгна вятърът!
Тъй трудно е без теб да свиквам
след счупеното ни приятелство!

Не се сърди, нали бе Благородният,
Най-Мъдрият и Най-Великодушният!
На крачка съм от твоето дихание,
а тъй далечна в твоето бездушие.