автор: ma_gi

Болезнено успях да проговоря.
Сега,
от теб, се уча на мълчание.
На срички
изкатервах се нагоре,
а на върха –
нелепи обещания.

И думите –
нали ограничават –
смених отново
с празни многоточия.
Не зная само
толкова мълчание
дали вината
може да разсрочва.

Защото е болезнено да помня
безбройни думи,
а да ги заключа
в една от тези ненапити стомни,
в която
мълчаливо да се сгушат

и хиляди години да се молят
отново,
някой ден,
да ги повикам…
Знам,
всяко отлежало вече слово,
е годно и за меч,
и за молитва.

Затуй ще се науча на мълчание,
което да е злато –
да не топли.
И всеки миг
наместо разкаяние,
по дума ще забравям
във окото.

Когато всички думи си отидат,
след тях
ще закуцука
тъжен спомен.
Дори и да не бях добра причина,
Поне опитах
да те стопля…