автор: LeoBedrosian

Когато в спомен бъдника гори
а жертвеник цвърчи и му приглася
изгубени на село в дън гори
прикътани край топлата жарава
със спомени за миналите дни
когато баба месеше ни питка
със бузи зачервени от игри
играехме със дългата ѝ плитка.
И старата, нали си бе добра
без укор ни полагаше в леглото...

Каква бе тая, нашата съдба,
през сълзи да си спомняме доброто!