Под апсидата на вечер хладна
във постелята сънят изстива,
а очите ми те търсят жадни,
тук нощта самотна си отива.
В зе́ници пося зрънце́ надежда,
поникна стрък несбъдната мечта.
Тя навярно в тебе се оглежда.
Несподелена с теб е любовта.
Наркотик за мен си неописан
и неизтрита в мозъка следа,
и абстиненция, зависимост,
това си, ти, във опис под черта!
Макар несподелена, ти, си в мен,
не се забравя блеснала искра!
И несбъдната аз пак те имам!
Ти, пак си с мен макар и през съня!