автор: mariq-desislava

Ключалката на сънищата е невредима –
по приглушените въздишки на снега
гадая дали ще се събудиш скоро
или ще останеш все така -
със свлечени значения,
ласкав и жаден като облак,
засмукал палеца си,
чист като тъга прекосила мостове от скреж,
моя кристална клада,
мой сън дрезгаво стаен
в юмруците на сенките.

Намигаш ми в думите
и пишеш вместо мен.
Небето се крепи на десетте ти пръста,
върху разкопчаните ти устни капят птици,
вместо коси отдавна имаш снежинки,
а аз не умея нищо друго,
освен да те разтопявам.