автор: tsveti

На Донна

Трамваят проскърцва равномерно по релсите. Малко след десет е. Пътниците са се отпуснали на седалките, втренчени в телефоните си. Едно момиче слуша толкова силна музика, че възрастната жена пред нея вече няколко пъти се обръща и й хвърля продължителни строги погледи. Момичето изобщо не я забелязва.

Трамваят спира на поредната спирка, за да прибере мъж и жена, които чакат прегърнати. Те се качват в трамвая, хванати за ръце. Възрастната жена ги следи любопитно с поглед. Мъжът силно стиска ръката на приятелката си, преди неохотно да я пусне, за да отиде до ватмана за билети.

После й се усмихва и докато потропва с кокалчетата на пръстите си по стъклената преграда, пак я поглежда крадешком с весели пламъчета в очите. „Я пък тия - мисли си възрастната жена, - не са в първа младост вече, какво се зяпат като котараци.”

- Билета или живота, моля! - изведнъж чува от лявата си страна и направо подскача на седалката.

- А! - извиква стреснато и обръща глава.

Контрольорка в овехтяло костюмче е протегнала срещу нея апарата за таксуване.

- Охх, как се стреснах! - усмихва се жената.

- Защо? Да не си помисли, че съм се маскирала? - ухилва се контрольорката и в устата й зейват дупки от извадени зъби. - То си е Хелоуин, де!

- Охх - пак изпъшква жената, но припряно протяга картата си към апарата.

- Какво? На баба Яга ли ти заприличах? - смръщва вежди контрольорката.

- Ама, моля Ви се, какво говорите! Изморена съм просто.

- Ахаа…А някой лев от пенсийката има ли останал в тая вехта чантичка?

Контрольорката сега се е надвесила застрашително над нея. Малката бяла глава на възрастната жена изведнъж потъва в падината между огромните й гърди. Тя тихо изписква и дърпа главата си назад, но мощната нападателка я притиска още повече като продължава да шушне в ухото й:

- Изваждаш портмоненцето и ми го подаваш. И слизаш на следващата спирка. И ни гък, ясно?

Жената изпълнява нареждането. С треперещи пръсти изважда портмонето и го набутва в ръцете на контрольорката. Онази бързо го взема, оттегля пищната си плът, шмугва го в сутиена си и изчаква бабата да слезе и ватманът да затвори вратите.

После бавно се насочва към предната седалка, върху която се е разлял пълен мъж на средна възраст. Той хърка силно с отворена уста, а ръцете му са отметнати нагоре като на дълбоко заспало бебе.

Контрольорката се надвесва над него, оглежда го и внимателно отлепва телефона от потната му лява длан. „Хмм, май е доста стар модел” - промърморва недоволно, но въпреки това бързо го натиква в джоба на сакото си и продължава напред.

На следващата седалка е влюбената жена. Тя дори не забелязва контрольорката, понеже гледа замечтано приятеля си, който все още стои до кабината на ватмана.

Контрольорката се надвесва над нея и изсъсква в ухото й:
- Билета или живота, моля!

- Хмм, много оригинално! - поглежда я снизходително жената, все така с любовна усмивка, пришита към устните. - С карта съм, момент! - дръпва ципа на чантата и изважда отвътре портмонето си.

Контрольорката се пресяга и бързо го взема. Напъхва го в чантата си, без да отделя поглед от жената.

- Шшт! В апарата ми има бомба - прошепва толкова тихо, че сащисаната жена не е съвсем сигурна дали чува това или си го представя, но зад дебелия показалец с дълъг черен маникюр устните, покрити с плътен слой кафяво червило, помръдват лениво като две тлъсти червейчета.

Контрольорката отстъпва бавно назад, докато все още държи на мушка влюбената жена с апарата за таксуване.

- Само думица да чуя и ще я задействам - изсъсква, преди да се отдалечи.

Все още размахва апарата в лявата си ръка, докато се приближава до една бременна жена, която се разплаква от притеснение и бързо й протяга портмонето. После слага длани върху корема си и уплашено се свива на седалката.

Междувременно трамваят спира и отваря врати, но никой от пътниците не слиза.

- Писенце, какво ти става? - прегръща приятелката си влюбеният мъж, който най-накрая е седнал до нея с перфориран билет.

- Боли ме главата - отговаря неохотно жената. - Тихо, моля те!

Контрольорката приближава към момичето със слушалките в ушите. Издърпва слушалката от дясното й ухо и прошушва в него дрезгаво:

- Картата или живота, миличка!

Момичето се стряска и извиква високо.

- Извинете! - въздъхва, като осъзнава, че срещу нея е контрольорка. Мисли, че й се е причуло. - Сега ще Ви дам карта.

- И телефончето, миличка - продължава да шушне контрольорката.

- Моля!?! - настръхва момичето.

- Не викай! - изсъсква контрольорката. - Мама и тати ще ти купят ново. Ако не го дадеш, ще задействам бомба и всички ще умрем.

- Да бе! - поглежда я присмехулно момичето. - Къде е пък тая бомба? - извиква високо. - Я се разкарай! - става и бута с ръка контрольорката, за да мине.

Масивното туловище не помръдва, но контрольорката изведнъж стисва устни и изкрясква.

- Ама че възпитание! Защо ме удряш, бе, момиче?

- Аз? - учудва се момичето.

- Ти, ти, същата! - вика все по-високо контрольорката. - Само ти поисках картата! Нахалница! Да не си на трева?

- Хайде сега! Чак пък трева! - изведнъж се намесва влюбеният с мазен глас. - Забравило си е картата детето. Случва се.

- Тихо, тихо - бута го с лакът приятелката му, но той не обръща внимание и продължава.

- Е, това не е причина да удряш жената, обаче! - размахва той строго показалец към момичето, но в същото време бързо й намига, закривайки с длан лицето си откъм страната на приятелката си.

Момичето гледа объркано ту него и приятелката му, която, цялата изчервена, го моли да млъкне, ту масивната контрольорка, която е препречила пътя й към изхода.

- Пълни откачалки! - клати глава и стиска телефона си.
- „Жената”… е крадла и лъжкиня - извиква високо. - А вие сте глупаци.
- Аз слизам - хвърля се с цялото си тяло върху контрольорката, избутва я и се мята навън през отворените врати на трамвая, който току-що отново е спрял на спирка.

Никой друг не слиза.

Трамваят потегля отново.