автор: Hrisiian_Misilimski

Смъртта ни очаква приклекнала
зад ъглите нейде на къщите.
Щом с нея си тръгнем прегърнати,
ние няма да бъдем пак същите.

Какво ще ни бъде различното?!
Над телата ни сухи, посърнали,
роднини ще хвърлят метличина,
ще се лъжат, че пак ще се върнем.

А ние ще бъдем Там някъде,
далеч от простора и времето,
ще се реем ефирни навсякъде,
на плътта простили се с бремето.

От помен на помен жените ни
ще си спомнят за дните ни луди,
а ние при тях ще долитаме,
като бели ята пеперуди.