автор: pastirka

Обещах да открия и зная, че има
работилничка, дето поправят крила.
Още помня студа на полярната зима
и че аз като теб без крило съм била.

Изцеденият вятър от мъка и болка
е съблакал до голо душата ти, знам.
В милосърдния орден не съм доброволка,
но крилото си здраво на тебе ще дам.

Аз отдавна не търся небе за летежа,
който следва посоката в твойте мечти.
Но дочух на сърцето ти младо копнежа
и поисках крилото ми с теб да лети.

Ще ти бъде по мярка. Това го предричам!
Работилница няма да търся. От днес
аз крило подарявам ти и го наричам
да литне по ангелски с чувствен финес!