автор: mariq-desislava

Все така нямам какво да предложа,
освен малко оцеляла любов.
Не се вписвам в житейския прочит
с птичия саундтрак на безчинстващото
ми сърце.

Бях и невъзможна,
бях и неизбежна,
сега съм присмехулно безвъзвратна.

Търся си оправдание да остана незабележима
с търпението на ядрена бойна глава.
Не съм готова да си тръгна,
но за всеки случай нося винаги с мен
въже,
от което се мръква.