автор: apostola

Мъгла и студ поляга на паважа
и аз се крия в стария балтон.
И се срамувам тука да го кажа,
че вътрешно издавам адски стон.

От страх сърцето сякаш ми замира-
за него няма истински уют.
А там пред мене- горе на баира,
насрещен вятър духа, като луд.

Сега така изглежда тук пейзажа
в страната- недалече от фалит,
че ще ми се със газ да се намажа
и да си драсна клечката кибрит.

Да пламна бързо, като факел боен
и да се скрия, като гологан...
Да падна аз и от тормоза двоен
от некадърната елитна сган.