автор: Albatros

Дъждът върху прозорците ми плаче,
и есента отиде си, уви! –
и глупавото мое котараче
с две топли лапки капките лови.

И, както то си драска по стъклото,
и аз тъй драскам празния бял лист.
И в миг, обзет от непонятна кротост,
му казвам здрасти, мой! И – писи-пис!

Не стига, че мушкатото ми срути,
че ми домъкна мъртвото врабче! –
все скача върху топлите ми скути
и сякаш пита: – Как си днес, момче?

Е, как да съм? Добре съм, общо взето.
И утре ще съм още по-добре.
При цялата ми трудова заетост
не мога да отида на море!

Ловци на бисерни дъждовни капки,
редим си цял ден римите – до мрак,
протегнали към вас две топли лапки,
обичаме ви! – с моя котарак.

3 декемврий 2019 г.
гр. Варна, 12, 00 ч.