автор: liulina

По този девствен първи сняг,
рисувам щрихи от мечти,
които в младежкия си бяг,
не сбъднах или пък почти ...
Водата помни всеки звук
и всяка форма от преди,
но в първообраза и тук,
не са оставени следи...
Аз бързам преди някой друг,
да хвърли сажди с мисъл,
сега ще стане и на пук,
ще претворя рисунъка орисан ...