автор: iony_ada

Прегърнах с поглед зимното море -
шептяща в мен вълниста необятност,
течно сребро разстлало се до хоризонта,
изпълващо ме със послания от тебе.

В прегръдките на зимното море
съблякох любовта, превърнала
небесно синьото ми лято
в един безлунно леден ден.

В душата ми са врязани дълбоко
парчетата от айсберга, във който
фантазните ми светове разбиха се жестоко.

И лунната пътека, по която поемаш на далечната си мисия,
е панделка от роклята, която за срещата си с тебе не облякох -
обагрена с кръвта ми във аленочервено и цялата обсипана със сълзите ми перлени.