автор: vesan

Не вярвах, че един въпрос… едничък
- макар и непростително вулгарен -
ще разруши в приятелството всичко,
което съм обичал. Че ще пари

така жестоко страшната вина
на срам и унижение, и болка,
че нараних обичана жена.
Дори не зная как да кажа колко

дълбоко съжалявам… Продължава
по своят път живота да върви.
И болката навярно ще забравя -
ще легне под смълчаните треви

на времето. Навярно ще отмине
и споменът за срам и за вина.
Но никога, дори и след години,
не бих могъл прекрасната жена,

която безразсъдно нараних
да нарека „приятелко“ отново.
Остава само този скапан стих -
утеха смешна на горчиво слово.