автор: Albatros

... вятър у дома ли хлътна, гост ли някой ми дойде,
тишината ли? – безплътна, вейна дрипаво перде,
и под моя бял прозорец, сякаш че препил с "но-шпа",
листопадът – жълт от горест, в мокрите треви заспа,
там – под ледните неони, светлината взе си душ –
дама с впити панталони, тропа с мачкан лак ботуш,
подир нейните извивки пих –
и плаках до зори,

биричките три? – платих ги! – и поръчах още три,
гледах светлите косици, свити в шнола от дърво,
и мълчах – на вси езици! – де да знам и аз какво,
асансьорът към етажа да се влачи, да дрънчи! –
и – Обичам те! – да кажа, вгледан в нейните очи,
споменче – като се гътна, ще я нося, знам къде! –
нощ, в която – тъй безплътна! –
Любовта при мен дойде.