автор: pastirka

Същата! Гарата беше такава.
Споменът диша в живот прероден
с два коловоза безсмъртни и прави
и с анонимен стрелочник снабден.

Времето беше горкия стрелочник,
дръпнал стрелката в пиянски запой.
И не очакваше, знам, че ще скоча
смело в движение. Бъркаше той.

Скокът не беше с дубльор. В бързината
дъх като облак на клон закачих.
Не оцелях. Но всели се душата
в друг и от гибел така я спасих.

Влака очаквам. На същата гара!
Идва! Излиза стрелочник пиян.
Май че сценария пак се повторя.
Търси се втория заподозрян.

25.11.2019