автор: wingless

От тебе ли започва любовта
или сърцето в себe си я носи?
В безкрайния сезон на лудостта
пресъхват всички думи и въпроси.

Аз знам,че си забравила за мен,
не нося упрек - всичко отминава.
Денят прелива в нощ,ноща във ден -
животът неизбежно продължава.

Сега от сноп с непратени писма,
които тайно някога ти писах
ме гледа непозната днес жена,
която помня - някога обичах.

И аз ще я погледам - отстрани -
денят се люби с ято гълъбици -
и ще си тръгна тихо - може би
светът е сън на ослепели птици.