автор: Virginia

Бързам...
Замайват ме телата
на златни фонтани.
Бързам...
Задъхвам се
под есенни савани.

Бързам...
С невидими рани в душата
и с много любов във сърцето.
Не спирам...
Като в пясъчен часовник
времето умира!

Бързам...
Моя скъпоценна самотност.
Бързам...
Мое човешко страдание.
Бързам и ви обичам!

Не спирам...
Пред Катедралата
"Успение Богородично"
един нов луд свири
на стара окарина.

Бързам...
Не спирам...
И в лабиринта
на всевластната Вселена
очаквам да срещна не луд,
а Вдъхновител!!!