Имам нужда да знам, че те има,
някъде там във сърцето ми,
да си имаш своето име,
да заспиваш невинно в ръцете ми.
Да пробягваш сутрин в усмивката ми,
нелогично да се скриваш във зеницата ми,
да болиш, да си толкова истински
и да движиш кръвта във вените ми.
Имам нужда да знам, че те има
в аромата на букет незабравки,
в смеха на вятъра през комина,
в сълзите на облака, плиснал щастие.
В тишината на залезни вечери
да се сгушвам в твоите мисли
и наивно, съвсем по детски,
да се влюбвам ... отново ... в теб.