автор: ElenaZelena

Денят преваля лека-полека. Отдръпва се мудно зад хоризонта, пълзи като прясно изваден мед, разлят по плочките и повлича със себе си късната лятна летаргия, случайно опадалите листа и сенките на помръкналите хора.
Отива си денят. Седнала съм на леглото и си мисля как и животът ми си отиде. Без време свърши, само на трийсет и три години бях и светът все още беше розов, с леки антрацитни оттенъци в сумрачните части на денонощието. Никой, освен мен, не разбра, че си е отишъл. А той се измъкна мълчаливо, подлецът, и ме остави куха и празна като строшена орехова черупка. Не можа да преживее жертвите, които правех всекидневно, за да ощастливявам другите. Осемнайсет години вече съм мъртва. Говоря, усмихвам се, ходя, работя, лягам, ставам, преструвам се, че живея, но всъщност съм мъртва. И докато мъртвея, слънцето изгрява и залязва, луната забременява и ражда, реките пресъхват и възкръсват, дърветата се разголват и обличат и вечният кръговрат продължава, въпреки моята смърт. Не знам как да сложа край на всичко това. Ставам от леглото уморено. Скоро ще се стъмни. Изпъвам бръчките на студения чаршаф и вдигам от земята захвърленото одеяло. И там, в гънките, виждам паяк. „Хе, паяк!“, мисля си, докато го побутвам леко с пръст да се размърда. „Отиди да живееш, майната ти, какво си се сврял в това одеяло, светът е буден и цветен и жив и те чака и хиляди тлъсти мухи са готови да се метнат жертвоготовно в ръцете ти!“ Паякът се раздвижва, схванатото му тяло потръпва, разтваря твърди крака, изпъва гръбнак като котка, която се събужда от сън и виждам, че не е никакъв паяк. Скорпион е. Малък, градски, кафяв скорпион. Идея нямам откъде се е появил, как, по дяволите, се е качил до третия етаж, как се е сврял в шибаното одеяло, защо го е направил и въобще, какви намерения има. Целят ми живот преминава на трамвайни релси пред очите ми. Аха, това било, значи, да видиш смъртта, краката ти да се подкосят, да се парализираш, зениците ти да се разширят и да усетиш хладна змия, пълзяща по гръбнака ти, но ти, Елена, не бива да се тревожиш, защото, първо, тези скорпиони не са отровни и второ, ти, така или иначе, вече си мъртва. Размазвам го с един удар. Ако аз ще съм мъртва, мъртъв ще е и той.