автор: ma_gi

Невярващо,
притихнал е градът
и вперил взор във хълма на Салем.
Една жена пое последно дъх.
И тялото увисна
уморено.

Мъжът
се свлече в тихата трева,
тъмнеещи очи избърса скришом.
Светът си тръгваше с любимата жена.
И тъжно плачеше
едно огнище.

А стъкнаха го
с толкова любов!
Далеч от погледа на старата родина,
последвали един първичен зов
за нови светове,
без тежко минало.

Ала и тук,
човеци без сърца
танцуваха с властта в опасен ритъм.
И пожела го пасторската дъщеря.
Отказа ѝ.
Не беше свикнала.

Повярваха,
уж доблестни мъже,
на няколко разглезени момичета.
Заложник стана целият Салем.
Най-първо
неговата Бриджит.

И казваха,
че скланяла към грях
с осанката и тяло на богиня.
И лъжеха девойките без срам и страх…
… и после
я качиха на бесилото.

Невярващо
притихнал е градът.
Позорът през прозорците поглежда.
Отеква в стъпките на онзи мъж,
с които тръгва
нечия надежда.