автор: Albatros

Скитам си по своите пътеки
и си мисля хубави неща –
топла да е зимата за всеки,
да е сладка в хлебеца солта,

хората да бъдат като братя,
и макар да беше малко лош,
своя ден със обич да изпратя,
с обич да посрещам всяка нощ,

и да не замръква без постеля
живинка – на Земното кълбо,
Господ всекиму да определя
шепичка надежда и любов,

стрък трева, детенце да погаля,
да оставя недописан лист,
сигурно изглеждам нереален? –
спрял на хълма в залеза златист,

нищичко не искам от живота,
нищичко не чакам от смъртта.
В седеммилиардната пехота
бях щастлив да дишам на света.

19 ноемврий 2019 г.
гр. Варна, 12, 15 ч.