автор: fantaziq

Тъй кротко и тихо замина си ти…
Знам, мъките бяха ти много!
А нас ни остави – сиротни, сами...
да съчиняваме…надгробно слово…

Открадна те Господ от тази земя,
свещицата – духна я вятър.
Душата ми с тебе е даже в пръстта!
Смъртта днес е само понятие!

Защото с любов е създаден човек
и тя е със него на кръста!
За всичката болка пак тя ни е лек,
а после – чрез нея възкръсваме!

Отлитна и твойта душа в вечността
и даже небето заплака
над гроба ти! И сълза по сълза –
дъждът ги погълна във мрака…

Сега си звездица, изгряла в нощта
и вятърът с тебе танцува,
а аз те прегръщам със стих и с душа
и ангел в небето рисувам…