автор: Albatros

Така протяжен се влечѐ ноемврий,
и толкова съм вече сам и стар,
че, да те чакам, просто неам нерви,
ти, ако можеш, пак ела през март? –
забравен щъркел в есенната угар,
край блатото в дъжда присвил краче,
безсилен съм да сторя нещо друго,
освен да гледам – Времето тече,
самотничета – все тъй разделени,
защо ли Бог държи ни още тук? –
по цяла нощ чета Сергей Есенин,
а ти – Валери Станков във Facebook,
убийствени стотици километри,
не помня вече как съм ги вървял? –
да милна пак косиците ти светли,
заровил пръсти в топлия ти шал,
а можеше съдба да имам друга,
защо да чакам цял живот Годо?...

Бях щъркелът във есенната угар
извил в съня ти пролетно гнездо.

11 ноемврий 2019 г.
гр. Варна, 20, 00 ч.