В очите ти рисува морна есен,
с прошарени коси е любовта,
събуден сън е лятото ни вече,
годините ни - ронещи листа.
Изронва се и пясъкът от чувства
в копнежите на пролетните дни,
и устни есенна тъга привкусват,
в дълбокото на спомена боли.
В живота трънлив с костеливия гръб
залези хладни кацат ръждиви
и мръква се нейде във моята плът
за годините луди, щастливи.