автор: yotovava

Животът бързо взе да се изнизва –
омокрена връвчица от кесия.
Защо ли не уших греховна риза
на младини за някой луд гидия?

И смелост не събрах да се преборя
за всичките си скромни идеали.
Дали ще ме похвали някой горе
поне за римите ми недозряли?

Броил ли e сълзите ми среднощни,
безсъници и нерви похабени?
В мен сто желания пулсират още –
напук на отънелите ми вени.

Една молбица имам за накрая,
преди да ме прекърши всяка болка.
Недей ме взима, Господи, във Рая,
защото се страхувам от високо.

Валентина Йотова,
11 ноември 2019, София