Под най-кривото ревматично дърво,
поизгърбено мъдро на двора,
са разцъфнали в старо сребро
два налъма със древна история.
Може би са били притежание
на женица със малки крачета,
на митично и нежно създание,
или пък на планински джуджета.
Дявол знай от кого са забравени,
но са цъфнали измежду теменугите
под дървото със болните стави
и излъчват надежда към другите -
млади, здрави и прави дървета,
шест лехи със пипер и домати,
ред червени и жълти лалета
и цветленца от всички формати.
Предполагам, че това ми твърдение
ви звучи като чиста измислица,
но надежда лети и към мене
от цъфтящи налъми, наистина.