автор: traveller

Разбъркани, над мен валят снежинки от различни зими,
разгулен вятър, смръзнат свят и път, по който ще те има -
разрошен и увит със шал, прегърнал стенещите ноти
в една стихия побеляла и носеща през нас живота

към дълго чакала врата. Зад нея сам се скрих, когато,
валеше пролетно навън, а после спря за малко лятото.
Зад нея съм побрал - за теб - и на липата цветовете,
и две черешови слънца, и жълта дюля, и ръцете,

които да ни стоплят пак. Отдавна знам какво е зима.
Студено е. Зад този праг ще ни е топло… и ранимо.
И само вятърът отвън и снежното, покрило прага,
ще ни преследват и насън. И ще се молим - да не бягаме.