автор: ma_gi

И не почетох,
Рави,
строгите закони,
разделящи на части –
душата от плътта.
И като блудница
светът ме коронова.
От хвърляните камъни
строи стена.

И не един,
а цели седем бяса
реши да ме държат далеч
во век.
И ”Нефелна е!”
денем се кълняха,
а нощем
се отричаха от Теб.

И ядоха,
и от кръвта Ти пиха,
и чудесата сторваше пред тях.
Ала пред кръста,
мигом,
се смалиха.
А аз стоях пред Теб
със своя грях:

не вярвам
във законите, които
ума разделят
от човешкото сърце
и затова,
след Теб, вървях открито,
дори когато
не вървяха те.

И каза:
”Първите ще са последни.”…
Последна
до нозете Ти стоях.
Отрекоха се.
Щяха да верни.
А аз,
дори, не бях една от тях.

И свято миро
станаха сълзите.
Смъртта отстъпи крачка настрани.
И никой мъж,
когото да попиташ!
Едничка тя.
И аз.
За Теб мълчим.