автор: fantaziq

Все някога и аз ще се разлистя.
Все някога и аз ще съм добра.
В отворите на дребно венчелистче
ще скрия своите добри слова.

Все някога сърцето ми ще трепне.
Все някога любов ще се роди.
Тогава във премяна достолепна
към мен безименен ще тръгнеш ти.

Ше спреш до мен. И аз ще те погаля.
И пеперуди ще летят край нас.
Готов ли си да стигнеш с мен докрая?
С мен…до последния ми земен час?

Животът ни е странна въртележка –
днес ни събира, утре ни дели,
но щом със теб съдбата днес ни срещна –
седни до мен! И нека помълчим!

Мълчанието, знаеш, много казва…
Душите ни говорят вместо нас.
И не е нужно нищо да доказваш!
В усмивката ти ще се скрия аз,

а после тръгвай и носи ме смело
и две сърца ще бият във едно.
Щом любовта при мен те е довела,
нарекла те е с името „Живот“!