автор: iony_ada

Не ми разказвай за това, което
аз вече съм отгатнала сама.
И нека да остане скрито
във зейналата помежду ни тъмнина.

Тъй странно е притихнал днес светът,
обгърнат във шептяща неизреченост.
Аз виждам от прозореца си сенките на истини,
унесени да плават в забавен каданс
и да изгасват във обреченост.

Без почести погребвам днес
онази светла част от теб, която
тъй дълго в моето сърце
прогонваше страха от тъмнината.