автор: ivliter

В среднощните безкрайни часове
на дългите ми уморителни безсъници
се ражда красотата на картините.
Боите са замесени с тежаща тишина
в мълчанието на нощта.
И сред спиралите
от лабиринтите непроходими на виденията
се лута дълго мисълта ми
по тесните пътеки на съмненията.
На чувствата в променливите настроения
изкристализира бавно
жадуваният, чакан дълго образ,
преди да се огледа в нечий поглед.