автор: wingless

Въздъхна глухо входната врата
и вятърът в лозницата притихна.
Огледа ме – навярно ме позна,
прегърна ме и кротко се усмихна.

И разпиля една подир една
минутите превърнати в години.
Опитам ли се да ги задържа
денят ще продължи - и ще отмине,

с едно момче от вчерашните дни,
което цял живот ще се завръща.
Отдавна този свят се промени
и само обичта остана същата.

Дали ще се завърне пак – не знам.
Пристъпвам сам през дървения праг
и може би ще го намеря там
където бях – дори да няма как.