автор: fantaziq

По шарената черга на октомври
пристига с тихи стъпки есента
и лист по лист от клоните се ронят
и падат по студената земя.

Художничка с най-цветната палитра,
със смела четка багри пак света,
а птичите ята на юг отлитат
със себе си отнесли песента.

Обичам през октомври да живея,
да прави циганското лято път
със реверанс пред есенната фея,
а в нощите звездите да блестят.

Обичам палав октомврийски вятър
с косите ми да си играе пак,
а после да изтръпвам от очакване
на есенния дъжд пред моя праг.

Дъждът! Ах, този дъжд си е пречистване
и споделена радост и тъга.
Как с друг сезон душата ми да свикне,
щом есента е моята душа?…

Но тя е и душата на поетите
и тихите сълзи във нощен мрак
и ударът ритмичен на сърцето
и шепотът на виното. И пак

ще искам небесата да запеят,
китарени акорди да звънят…
Нощта е дълга, но се сгушвам в нея
със песента, която не изпях…