Омръзна ми от толкова любов.
Любовта дойде ми някак си отгоре.
Като бял покров.
“А може, по-иначе може.”
Любовта е волна като синекур,
Което няма нищо общо.
Увисва с едра гръд връз... туй,
Което си го иска. Точка.
Такава аз любов обичам:
Дето ми виси като ненужен буй.
И нея само я обкичвам,
Кога с юмрук, кога с онуй.
И всъщност всякакви любови
Не струват нито лев,
Когато са окови
И само златото е техен шеф.
Затуй ми толкова омръзна
Да пиша и да дишам любовта.
Зад ъгъла на всяко щастие дебне,
Да го съсипе миризливо тя.
И много оди мога да напиша
За нея и за чашата вода,
Която може с отрова да изпие –
Плененият от любовта.