автор: pisana

Всяка дума политнала с крилете на дъхът ти
попива в мен,
рисува устните ти върху моите.
Гласът прониква бавно, плъзга се, изпълва ме
докато завибрира по гласните ми струни.
Неизреченото от мен и изреченото от теб
политат високо, далеко в пространството
и е тихо, болезнено тихо!