автор: liulina

Вечер в огледалото за силуети,
тихо се оглеждат две очи,
а в тях попили са неправди и неволи са поети,
от сърце прободено с лазерни лъчи ...
Всяка прилика е отразена отрезвително,
на обрамченото със спомени лице,
в обагрените с тъжна бдителност,
мисли посадени от зрънце ...
Всеки пътник в своята къщурка окован,
с тръните се бори и на брод се оповава,
от своята истина за всичко обладан,
с вятъра на неизвестното не се познава ...
Това е той, а той съм аз,
просто временно отражение,
то гледа себе си без глас
и дори без лично и логично мнение ...
Всяка хваната останка от преди,
сякаш се топи пред видима промяна,
останали са само в тялото следи,
отражението никога не мами ...