автор: fantaziq

Здравей, приятелю! Разбирам,
че някак срещна ни съдбата -
ти - леко посивял в косите,
а аз - със болка във душата.

Така вървяхме с теб във мрака -
самотници и малко тъжни,
под ноктите си скрихме вяътра,
звездите светеха ненужно...

В една хотелска малка стаичка
душите си без срам съблякохме
и вино пихме в пълни чаши
и всичко на любов ухаеше.

А след нощта - нелепо слънце
със светлина изцеждаше ни вените.
Прибрахме се в хотела - вчерашни,
излязохме си - простосмъртни.

Тръгни сега! Не се обръщай!
Върви по своя път различен!
Че моят път е жива рана
и няма място за обичане...