автор: Albatros

... когато сън не ме лови в нощта над кривата ми нива,
и даже в дългите треви щурчетата не ме приспиват,
и впервам поглед дълбоок в тавата на луната кръгла,
и знам, че там ме вика Бог, ала на мен не ми се тръгва,
отлагах низ добри неща, що трябваше да ми се случат –
да съм добър съпруг, баща – сълза във мъжката ми участ,

с мръсници хлебец да не ям, да бъда праведен със всеки,
и своя път да найда сам! – загърбил кривите пътеки,
да вляза – чист и през калта, в писателската своя ниша,
и книгите си да чета! – преди в несвяст да ги напиша,
да питам – от какво тесто си месил сянката ми жива? –
кажи ми, Господи, защо ме водиш в тая крива нива...

13 октомврий 2019 г.
гр. Варна, 21, 30 ч.