автор: Albatros

Невям не знаят влюбените в парка,
когато се целуват мълчешком? –
че любовта е пепел от цигарка,
изтръскана в илюзия за дом,
красиви са! – и есента е тиха,
хотел – за безприютния им грях,
и аз ги благославям с два-три стиха –
един случайник, минал покрай тях,
щастливи като есенните котки,
не са им нужни толкова неща! –
кола, килими, мебели – и покрив,
под който да се скрият от света,
нехаят те, че изгревът им утре
ще хлътне с гурелясали очи,
и в късите семейни камасутри
денят зловещо може да горчи,
че липовият чай с кафява захар
ще спре навярно сутрин да сладни,
и любовта от хълма ще помаха
със птиците към топлите страни,
о, колко ми се иска пак да мога
да се събудя утре – не тъй стар...

И да целуна тихичко пред Бога
едно момиче – в есенния парк.

12 октомврий 2019 г.
гр. Варна, 21, 10 ч.