автор: jan

Големи надежди възлагах на рисуването
пред колко много картини съм проливал сълзи?
даже една сутрин закусих пред една от витрините
на градската художествена галерия
....онази нарисуваната ядеше еклери, а аз
съвсем обикновена баничка с извара....
гледаше ме сякаш съм изумруден, дори когато продължих
да обикалям наоколо впития и в гърба ми поглед ме разсейваше
Усещах го чак до вечерта, в която една от рибите в аквариума умря
Напусна света точно в 11, задавена от непонятна, прекалено тежка за нея частица
а за мене перла
голяма колкото око на птица.