автор: rajsun

Виж, мъглата слиза към дерето.
На небето – Слънце и Луна.
Още не събудено селцето,
плис в очите хладна светлина.

Като че светът ни е загърбил.
Но и гърбом пак се грижи Бог!
Ей го там, до спирката, на стълба
се е бялнал втори некролог.

Чудя им се само на ината,
тия селски дядобаби, дето
без да се отбият в общината,
от градинката – и на небето...