Есен жълта длан простира
навред над хълмове, поля,
стихна стряха опустяла,
теши щуреца с песента.
Вятърът навън лудува
в прегръдка жадна на нощта,
в сиви облаци се взира
изгревът студен на утринта.
Потънал в спомени горещи
изпращам моя летен ден,
на път към необята вечен
не ще се върне нивга в мен.
И в пазвата на есента
стаен усещам безутешно
как отлита си мига, как
преходно е всичко днешно.