автор: mariq-desislava

Ти винаги ухаеш на есен,
разтопена под мъглите,
дори изневиделиците ти чудати
имат есенноподобна същност.

Ти си толкова мъничък студ,
че дори дъждовете отказват да поникнат
и започват да си разменят
облачни пръстени.

Ако съществува друг свят
ти ще си там,
защото тук навсякъде те няма,
но те нося в мен,
както се носи всяко отсъствие –
с пресипнала светлина
и с пътеки,
от които се раждат сърни
и в очите ти пеят.