превърнати са слепите очи в прозрачен мост от изгорели гледки
пропуснали големите сълзи на хората които са живели
заглавия на дните не дописват остъргали пейзажа си до кокал
с харпун прицелват рибешки мечти и хранят се със тях подмолно
потънали са в бледи хоризонти в които си издигат кули с пясък
архитектурата обаче се гради когато имаш дух и цели на ваятел