автор: lennichkata

Когато се преструвам, че живея, когато ме залива светлина, когато облак се разцепва и излива по косите ми вода, дали ме виждаш ти, дали ме чуваш?
Блести ми синьото в тревите, раздразва леко погледа ми полуголата жена на масата в диагонал. Тя се върти на тесния стол, поел едвам ширината на нейните едри бедра, хвърля мудни предизвикателни погледи вляво и вдясно, между олющените колони на кръчмата. Не чака никого, не очаква някого. Незапалената й цигара е прогизнала по средата на устните. Пред нея се кипри недокоснат коктейл от раци и четвърт бутилка Moet, реколта около 1997-ма. Столът до нея е само един, един е и празен, прибран грижливо навътре към масата. Стара рокля, овехяла и изгубила цвят и надежда за бал и банкет. Обувки с изядени токове. Неравномерно почукване от щръкнали закривени малки пирончета Тъмен грим, червило- бургундско изсъхнало, химическо, размазано в ъглите на устните, сухи, и дълбоко напукани от слънце, вятър и камион с нежелани целувки. Очите й са стъкла на напусната къща. Свити до гърдите ръце. Лабиринт тъмни вени. Тя пази своето лято от есента си, в хербарий от мечти изсушени, почти изгубили мирис и цвят съвършен.

Най-доасадната муха в града чертае упорито своя точен път, кръжейки неуморно над чинията с рибния коктейл. Целта й е да проникне в пространството на раците. Те са отегчени до смърт след приложената им парна терапия, разположени удобно в недотам чистата чиния, заобиколени от гъст майонезен сос и няколко разполвени сини сливи. Не й обръщат внимание. Липсва им добро възпитание и гостоприемност. Бездушни мълчаливци. Мухата е уморена и се отказва от тях. Спира се на ръба на чашата. Там й е добре. Потапя краче, мехурчетата се закачат с него. Хваща я гъдел и разперва крилца. Стига й толкова. Време е да отиде да досажда някъде другаде.

Жената не разбира мухата. Тя пие и изпива с очите си неми мъжа на съседната маса. Той гризе в унес и с неприкрита лакома страст специалитета на Пиката- главният майстор готвач- пиканти крилца в сос от джанки и маргарин. Косите му са прошарени, мустаците му бухнали и разрошени. Лицето му е мораво, подпухнало от недоспиване и твърд алкохол. Очите му- с червени жилчици, спомен за двете кутии “Арда” от предната нощ. Следобедното слънце е нежно. Мъжът вдига халбата с бира и жадно преглъща съдържанието й докрай. Жената с бургундското червило е раздразнена. Нетърпеливо очаква той да я забележи. Мирисът на бира се клати между масите и събира мухите от мръсните чинии по масите. Две момчета пият мастика на масата до мен. Паля поредна цигара, кафето ми е студено и хубаво. Мъжът с пилешките крилца се прозява. Проследява с поглед притичващо младо момиче. Хубавите й нежни крака предизвикват алчна усмивка в очите му. Той облизва неосъзнато устни. Тя усеща жегването на мокрия му поглед и походката й става по-дръзка, гърдите й се залюляват като вълни, а перфектните й закръглени задни части се кълчат неестествено, без никакъв спомен за фин синхрон. Изчезва като знойно видение. Мъжът с бухлатите мустаци въздъхва и претърсва с поглед околноста за ново виртуално приключение.

Настойчивият поглед на дамата с раците свърши работа. Очите му се приковават в нея, вкусват я и я преглъщат. Миг-два колебание, после махва с ръка, покана за присъединяване към неговата компания. Тя е лека пеперуда. Хвръква окрилена и се присламчва на слънчевия стол до него. Келнерът се приближава и записва новата поръчка. Минава шест следобед.

След бутилката евтино вино, отношенията им стават все по-сърдечни, погледите все по-размекнати, докосванията все по-търсени. Кокалестите пръсти на бургундската дама ласкаво обхождат неравностите по черепа на разпаления господин. Мустаците му са в еуфория. Почти не разговарят. Пият и се гледат, пият се един друг. Пресъхнаха чашите, но страстта се наля в очите им- жарка и лепкава като сок на зряла смокиня. Плащат и стават. Тромавият сервитьор духва трохите от масата и изчезва. Те се отдалечават съвсем бавно. Тя е опряла глава на рамото му, ръката му е обгърнала кръста й. Като на филм. Две вехти души. По един път към залеза. Завиждам им. Каквито и да бяха, за час се намериха. Сякаш цял живот са се търсили и са очаквали този единствен миг на наслада. Очите й са пламък, тя е тънка тръстика в ръцете му.

Аз съм пустиня. Плащам и се сбогувам с Пиката. Вали. Дрънченето на трамвая приглася неумело на звънтенето на дъжда. Хора. Чадъри. Река. Вървя и не мисля. Вървя и само те чувствам. По жълтите павета се разлива хладна вода. По тъмните зелени листа се пързалят цветни тънички ивици. Светофарите небрежно премигват в жълто. Колите могат да пеят. Вървя и улавям дъжда с мигли, пия го с устните си и го скривам в мен. Да бъде с мен. Защото дъждът си ти.