автор: lubara

Вчера като се разхождахме из България, а по-точно в началото на парка „Тюлбето”, срещнахме две възрастни жени, ама много симпатични. Преди това бяхме изкачили около деветстотинте стъпала до най - българската светиня, където се чувстваш най-силно българин! После обядвахме в Крънското ханче, където не бях ходил от младите си години. Жена ми не пожела да се обадим нито на леля ми Иванка / нали преди два месеца бяхме при нея за час на гости /, нито на братовчедката в Казанлък, нито на братовчеда, който можеше да е при другата ми леля в близкото село Черганово. Не искаше и да се отбиваме на "Тюлбето". „Само за половин час,” настоявах аз ...

И така с тези беловласи жени, по-младата май беше с боядисана коса, си споделихме колко са скъпи пенсионерските билетите за копието на Казанлъшката гробница. И както със Стела си седяхме на едни хубави пейки в края на топлия есенен ден, двете жени минаха покрай нас, както преди пет минути ние покрай тях.
„ Я да ги питам дали познават моята леля Иванка, която е в своята деветдесет и осма година, и която през ден сама се разхожда из „Тюлбето” „ си казах аз.
И започна нещо много изненадващо. Дори вълнуващо! По-възрастната като започна да изрежда всички от рода ми. Леля Иванка, другата ми леля Петранка, която живее на село, майка ми, лека й пръст, която е отишла в София и починала много млада… Дядо ми Петър по майчина линия и неговите трима братя, Иван, Минчо и Кольо, всичките им деца едно по едно, че и внуците им.
И по едно време започнаха и двете с приятелката си да говорят за първите ми братовчедки Мария и Цеца, която била кръстена на баба ми Цвята, и това не пропусна да ми каже тази с изцяло бялата коса, която през цялото време стоеше права до нас, подпирайки се с бастунчето си… Сякаш отдаваше своята обич и признателност на тези хора преди нас, оказали се общи роднини…
- Ама Вие всичко знаете, няколко пъти с удивление прекъсвах разказа й аз.
И накрая първата, кака Минка, така да я нарека, като рече.
- Аз съм втора братовчедка на Вашата първа братовчедка Мария. Моята баба е била сестра на Вашия дядо Петър… Той нали е имал трима братя и три сестри.
Аз за братята и едната сестра знаех, разбира се, но за останалите две…
- Но госпожо, какво говорите – отговорих аз. – Това значи, че с Вас също сме втори братовчеди!

Колко е малък светът! Вчерашното ми половинчасово гостуване в скъпия ми Казанлък показа това. Да е жива и здрава братовчедка ми Минка.
И светла да е паметта на всички от родата, които вече не са със нас!


30.09.2019.
Любомир Николов